Суровинно-енергийните ресурси се отнасят към невъзобновимите природни ресурси. Фактите са, че някой от тях вече са на изчерпване, а при преработването им се изхвърля огромно количество твърди отпадъци, които замърсяват атмосферата, хидросферата, метосферата и биосферата. Пред хората с активно лично отношение естествено възниква въпроса: А по-нататък?
Кои са пътищата за развиване на енергетиката в бъдеще?
Отговор на въпросите човечеството намира в използването на алтернативните и възвръщаеми източници на енергия. Възвръщаемите енергийни източници са практически неизчерпаеми. Те произхождат от слънцето, вятъра, топлината на земните ядра, водопадите, приливите и отливите на моретата, или от растителната маса. Тяхното експлоатиране се характеризира с много малко отделяне на отпадъци или изпускане на замърсителни емисии във въздуха. За съжаление ефикасното превръщане на енергията, която те произвеждат, в електричество, топлина или в механична сила, изисква прилагането на високи технологии.
Кои са пътищата за развиване на енергетиката в бъдеще?
Отговор на въпросите човечеството намира в използването на алтернативните и възвръщаеми източници на енергия. Възвръщаемите енергийни източници са практически неизчерпаеми. Те произхождат от слънцето, вятъра, топлината на земните ядра, водопадите, приливите и отливите на моретата, или от растителната маса. Тяхното експлоатиране се характеризира с много малко отделяне на отпадъци или изпускане на замърсителни емисии във въздуха. За съжаление ефикасното превръщане на енергията, която те произвеждат, в електричество, топлина или в механична сила, изисква прилагането на високи технологии.
Необходимост от нови източници на енергия
От една страна, високите темпове на добиване на полезни изкопаеми, и от друга, използването в производствените процеси само на ¼ от добитите суровини довежда през ХХ век до изчерпване или значително намаляване на запасите им в много региони на света. Установено е, че ако темповете, с които нараства добивът на полезни изкопаеми в света се запазят, те много бързо ще бъдат изчерпани.
През 70-те години на ХХ в. възниква енергийна криза, която е резултат от увеличената цена на нефта от Близкия изток. Преодоляването на енергийната криза е свързано с известно ограничаване на използването на нефт в развитите страни, с въвеждане в експлоатация на нефтогазовите находища в шелфа на Северно море и на други нови находища и с търсене на алтернативни източници на енергия. Причините за суровинно-енергийния проблем са количеството и качеството на природни ресурси, неравномерното им териториално разпределение, нарастването на техния добив, нерационалното им използване от човека в процеса на неговата стопанска дейност и рязкото увеличаване в броя на населението.
Екологичните проблеми са пряко свързани със суровинно-енергийния проблем. Постоянното изгаряне на суровини (на въглища в ТЕЦ-овете например) предизвиква отделянето на въглероден диоксид в атмосферата, който е от основните фактори за глобалното затопляне. Всички тези факти налагат търсенето на нови видове източници на енергия, на алтернативни решения. Едно такова решение се явява вятърната енергия, добита от механичната сила на вятъра, при която кинетичната му енергия се превръща в електрическа.
Възобновяема енергия е "енергията получена от източници, които се възстановяват или на практика са неизтощими". Тези източници са естествени (природни) като слънчева светлина, вятър, дъжд, приливи и отливи и геотермална топлина. През 2006 година около 18% от глобалното потребление на енергия идва от възобновяеми източници, включително около 13% от традиционна биомаса (дърва за огрев и други). Първоначалният източник на възобновяема енергия е слънчевата енергия, като всеки друг тип възобновяема енергия е производен на нея. Земята и нейната атмосфера обезпечават приблизително 5,4x1024 джаула годишно от слънчевия радиационен цикъл(Sorensen, 2004).
Вятърната енергия расте с 30% годишно, със световен капацитет от 121,000 мегавата през 2008-ма и е широко използвана в Европа и САЩ. Годишната фотоволтаична индустрия достигна капацитет от 6,900 мегавата през 2008-ма. Бразилия има една от най-големите програми за възобновяеми енергийни източници, включващи производството на биоетанол от захарна тръстика и сега етанолът представлява 18% от автомобилното гориво на страната. Биоетанолът е широко достъпен и в САЩ.
Няма коментари:
Публикуване на коментар