Националният План за действие по изменение на климата, приет през 2000 г., и Прегледът на Световната банка за енергия и околна среда, извършен и одобрен от българското правителство през ноември 2001 г., съдържат разпоредби и предложения за увеличаване на дела на възобновяемите енергийни източници в общото енергопроизводство на страната. Законът за енергетиката и Законът за енергийната ефективност предоставят съществени преференции за използването на възобновяеми енергийни източници.
Все още има непреодолени технически и финансови трудности при използването на геотермални отоплителни системи. В допълнение налице са правни, институционални, регулативни, екологични и социални пречки, които в значителна степен ограничават внедряването на проекти за отопление с геотермална енергия в България.
Директива 2001/77/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2001 г. за насърчаване на производството и потреблението на електроенергия от възобновяеми енергийни източници на вътрешния електроенергиен пазар поставя пред държавите-членки задължение за увеличаване използването на възобновяема енергия в рамките на Общността. В Директивата са установени национални индикативни цели за всяка държава-членка, които е необходимо да бъдат постигнати до 2010 г. Създаването на подходящи стимули и мерки за насърчаване на потреблението на електроенергия, произведена от ВЕИ е пътя към постигането на индикативните цели. За България е определена индикативна цел за 2010 г. от 11 % дял на електрическата енергия, произведена от възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) в брутното потребление на електрическа енергия (съгласно приложението към Директива 2006/108/ЕО на Съвета от 20 ноември 2006 г.), и се базира на положителното развитие на ВЕИ и благоприятни климатични условия.
На фигура 1 са представени определените индикативни цели за 2010 г. за държавите-членки на ЕС и постигнатия дял на електрическата енергия от ВЕИ в брутното вътрешно потребление на електрическа енергия през 2007 г.
Фигура 1: Дял на произведената електрическа енергия от ВЕИ в брутното вътрешно потребление на електрическа енергия за 2007 г. и индикативни цели за 2010 г. за държавите-членки и общо за ЕС-27
На 23 април 2009 г. бе приета Директива 2009/28/ЕО на Европейския парламент и на Съвета за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници и за изменение и впоследствие за отмяна на директиви 2001/77/ЕО и 2003/30/ЕО.
В Приложение № 1 на Директива 2009/28/EO са представени задължителни национални цели за всяка държава-членка. Установената за България цел е 16 % дял на енергията от възобновяеми източници в брутното крайно енергийно потребление до 2020 г., като в нея е включена и задължителната цел от 10 % дял на енергията от възобновяеми източници в крайното потребление на енергия в транспорта.
Директивата изисква от всяка държава-членка да разработи и представи на Европейската комисия до 30 юни 2010 г. Национален план за действие за енергията от възобновяеми източници, включващ цели за производството на електрическа енергия, топлинна енергия и енергия за охлаждане и биогорива до 2020 г.
ПРОИЗВОДСТВО НА ЕЛЕКТРИЧЕСКА ЕНЕРГИЯ ОТ ВЪЗОБНОВЯЕМИ ИЗТОЧНИЦИ В БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ 2009 Г.
За производството на електрическа енергия в страната се използват водна, вятърна и слънчева енергия. Доминиращият възобновяем източник, използван за производство на електрическа енергия е водната енергия. Счита се, че значителна част от потенциала за изграждане на големи водноелектрически централи (ВЕЦ) е изчерпан и към настоящия момент се изграждат предимно малки ВЕЦ (МВЕЦ) с инсталирана мощност под 1 MW. През 2009 г. са въведени 15 бр. МВЕЦ с обща инсталирана мощност 13 MW (Таблица 2).
През 2009 г. са изградени и присъединени към електроенергийната система на страната 221 MW вятърни мощности, като от края на изтеклата година е в експлоатация и най-големия вятърен парк в страната – Вятърен парк “Свети Никола”, с инсталирана мощност от 156 MW. В сравнение с 2008 г. делът на инсталираните вятърни централи е нараснал от 5.1 % на 13.8 % през 2009 г.
Изграждането на фотоволтаични електрически централи (ФЕЦ) започна след определянето на преференциална цена от ДКЕВР в края на 2006 г. От 2007 до 2009 г. инсталираната мощност е нараснала от 0.03 MW на 5.7 MW.
В страната са в експлоатация и две малки централи за комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия от биогаз. Произведената от тях електрическа енергия е 1.9 GWh и се използва за задоволяване на собствените им нужди.
Таблица 2: Инсталирани мощности за производство на електрическа енергия от ВЕИ в Р България
Източник: МИЕТ
Инвеститорският интерес към изграждане на вятърни и фотоволтаични електрически централи е значителен и по данни от Националната електрическа компания и електроразпределителните дружества в страната са подадени искания за присъединяване за около 14 000 МW, но сключените предварителни договори за присъединяване и реалистично очакваните нови мощности, които ще бъдат въведени в близко бъдеще не надхвърлят 2 000 MW.
През 2009 г. произведената електрическа енергия от ВЕИ е 3 711 GWh и представлява 8.7 % от брутното производство на електрическа енергия в страната (42 510 GWh).
Структура на брутното производство на електрическа енергия в Р България
Източник: МИЕТ
Във водноелектрически централи е произведена 93.5 % от електрическата енергия от ВЕИ в страната. Производството на електрическа енергия от ВтЕЦ продължава да нараства, но все още делът му е минимален и е 6.4 % от произведената електрическа енергия от ВЕИ в страната.
ПОСТИГАНЕ НА НАЦИОНАЛНАТА ИНДИКАТИВНА ЦЕЛ ЗА ПОТРЕБЛЕНИЕ НА ЕЛЕКТРИЧЕСКА ЕНЕРГИЯ ОТ ВЕИ
В съответствие с Директива 2001/77/ЕО за насърчаване на производството и потреблението на електроенергия от ВЕИ на вътрешния електроенергиен пазар за Р България е определена индикативна цел от 11 % дял на електрическата енергия произведена от ВЕИ в брутното вътрешно потребление на електрическа енергия в страната при благоприятни климатични условия.
Няма коментари:
Публикуване на коментар