Водна енергия

Енергията на водата (под формата на кинетична енергия, температурни разлики или осмотична енергия) също може да бъде използвана. Понеже водата има към 800 пъти по-голяма плътност от въздуха, дори малък поток от вода може да породи значителни количества енергия.

Водноелектрическите централи са традиционно добре развит възобновяем източник на енергия в България. Инвестицията във ВЕЦ е изключително атрактивна при внимателно проектиране.

Проектите за големи ВЕЦ

Сред най-атрактивните проекти, които се осъществяват вече няколко години, са Хидровъзел “Цанков Камък” и “Долна Арда”. Отстрана на НЕК нееднократно са заявявали готовността на компанията да продължи сериозните си инвестиции в тези
обекти.

Строят 9 малки ВЕЦ-а в Своге и Мездра за 75 млн. евро 

 Общата инсталирана мощност на всички девет централи от проекта е 25,6 mW

Европейската банка за възстановяване и развитие подписа с „ ВЕЦ Своге " ООД анекс за 75 милиона евро към договора за рефинансиране на Фаза 2 от проекта: „Енергийно оползотворяване водите на р. Искър чрез построяване на 9 малки водноелектрически централи по поречието на реката на териториите на общините Своге и Мездра". По 16-18 хиляди мегавата екологично чиста енергия годишно ще произвежда първата малка електроцентрала на река Искър край Мездра - „Калето“.

Според експерти във Врачанска област има благоприятни възможности за строителство на ВЕЦ по реките Искър и Ботуня. Засега в експлоатация са три централи по Искър - край Роман, Брусен и Мездра и една на Ботуня, в землището на Криводол. От Министерството на околната среда и водите са издадени разрешителни за водоползване на още осем проекта. Предвижда се всички 11 ВЕЦ с обща инсталирана мощност 30 мегавата да произвеждат средногодишно 150 млн. киловатчаса електроенергия. Разработват се проекти за малки централи по река Ботуня в района на Криводол и Мизия и по Малък Искър в района на Роман.

Към момента на територията на България :

- Вятърни мощности - 315.4 мВ
- Слънчеви инсталации - 3.9 мВ
- малки ВЕЦ - 43.84 мВ

Заработи първата водноелектрическа централа в горното поречие на река Арда

Вече е факт първата водноелектрическа централа (ВЕЦ) в горното поречие на река Арда, предаде Агенция Фокус. ВЕЦ-ът се намира между селата Кошница и Могилица, под пещерата „Ухловица”.

Електроцентралата ще произвежда електроенергия от водите на река Арда и е единствената засега централа в региона. Строежът на ВЕЦ-а отне близо две години. Инвеститор на съоръжението е френски предприемач. 

В североизточния дял на най-високата българска планина – Рила, на около 80 километра южно от София, се простира поречието на р. Крива. Тя е приток на Марица и се влива в нея в западната част на горнотракийското поле. Поречието на р. Крива се характеризира с големия си наклон – в участък с дължина от 10 км съществува естествен пад 1300 метра.
Енергията на реката е факторът, който прави тази област един от центровете на самобитен добив на желязо през средните векове в България. Като доказателство за това се посочват откритите останки от пет „самокова“, двадесет „видни“ и над тридесет ковашки работилници.
След освобождението българската техническа интелигенция оценява огромното значение на този енергиен потенциал. През 30-те години на миналия век нашите хидротехници извършват необходимите проучвания и дават предложения за усвояването му. Идеята обединява усилията на много българи, в резултат на което след години се реализира проектът за Сестримския хидроенергиен комплекс – един от най-големите в Европа.

  Каскадата „Белмекен – Сестримо – Чаира“ е един уникален обект. 

Най-значимото съоръжение на каскадата e хидровъзел „Белмекен“. Той е изграден на високото плато, от което води началото си р. Крива и включва яз. „Белмекен“, събирателните деривации от първия пояс, „Марица 1900“, „Грънчар“ „Джаферица“ и събирателни деривации „Благоевградска Бистрица“, „Илийна“ и „Манастирска“ от поречието на р.Струма , ПАВЕЦ „Белмекен“ и ПАВЕЦ „Чаира“.

Пад на водата - 730 м
Максимално водно
количество 12,5 м3/сек – Т; 6,86 м3/сек – П
Брои на агрегатите - помпи - 3 – Т; 2 – П+Т
Тип на турбините - Пелтон
Инсталирана мощност - 375 МВт – Т; 104 МВт – П

Средногодишно ел. производство - 331 ГВтч

Първият агрегат на централата е произведен от „Тошиба“ Япония, а останалите три в българските заводи „Вапцаров“ АД - Плевен и „ЕЛПРОМ“ – ЗЕМ София, по японска документация и контрол на качеството.
От 1995 г. са в експлоатация I-ви и II-ри агрегати, а от 1999 г. III-ти и IV-ти агрегати, с което се достига пълната мощност на ПАВЕЦ „ЧАИРА“.
Машинната зала на ПАВЕЦ „ЧАИРА“ е разположена в подземна каверна с размери 113,5/22,5/43 м.

ПАВЕЦ “ЧАИРА”
Тип на централата - деривационна
Пад на водата - 690 м - Т; 701 м - П
Максимално водно количество - 36,0 м3/сек - Т; 29,5 м3/сек - П
Брой и тип на турбините/помпите - 4
Инсталирана мощност - 864 МВт - Т; 788 МВт - П
Средногодишно ел. производство - 342 ГВтч